Дълги години в сектора на естетичната дерматология в България имаше липса на ясни правила, размити граници между козметични и медицински услуги и нарастващ брой пострадали пациенти. Всичко това се промени с приемането и влизането в сила на обновения медицински стандарт по „Кожни и венерически болести“.
За първи път естетичната дерматология бива официално призната като неразделна част от медицинската специалност Дерматовенерология и е вкарана в законова рамка, поставяйки безопасността на пациента на първо място.
Какво се промени? Естетиката вече е строго медицинска дейност
Основният акцент в новия стандарт е пресичането на практиката инжекционни и апаратни процедури да се извършват от лица без медицинско образование или в обекти, които не са лечебни заведения (като обикновени козметични салони).
Ясна дефиниция на процедурите
Стандартът вече изрично изброява манипулациите, които се считат за медицинска дейност. Те включват:
- Инжекционни терапии: Поставяне на дермални филъри (хиалуронова киселина), ботулинов токсин (ботокс), мезотерапия и PRP (плазмолифтинг).
- Високоенергийни апарати: Работа с аблативни лазери за ресърфейсинг, мощни системи за премахване на образувания и дълбоки химически пилинги.
- Регенеративни техники: Процедури, които засягат дермата и изискват стерилна среда и познания по анатомия.
Квалификация и правоспособност
Новата наредба слага край на споровете кой може да държи иглата. Право да извършват тези дейности имат:
- Лекари със специалност „Кожни и венерически болести“.
- Лекари със специалност „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“
- Специализанти (под надзора на специалист).
- В определени случаи – лекари с други специалности, но при строго спазване на техните собствени стандарти.
Безопасност и контрол: Какво означава това за пациента?
Новият стандарт не е просто административна тежест, а щит за потребителите. Лечебните заведения разполагаха със срок (обикновено между 6 и 9 месеца от обнародването), за да приведат дейността си в съответствие.
- Минимални изисквания за оборудване: Всяка клиника, предлагаща естетична дерматология, трябва да разполага с апаратура за спешна помощ и реанимационен комплект. Алергичните реакции към филъри или упойки вече не могат да бъдат „изненада“ без готовност за реакция.
- Информирано съгласие: Въвеждат се строги протоколи за информиране на пациента за рисковете, произхода на продуктите и очакваните резултати.
- Проследяемост: Всеки филър или токсин трябва да има партиден номер, който се вписва в картона на пациента.
Защо това се случи сега?
Динамиката на пазара наложи промените. Според последните данни от браншови организации като Българската асоциация на естетичните дерматолози (БАЕД), усложненията от „пиратски“ процедури – некрози, инфекции и слепота (при неправилно поставяне на филър) – са зачестили драстично през последното десетилетие.
„Естетичната дерматология е медицина, а не просто разкрасяване. Тя изисква познаване на лицевата анатомия, инервацията и кръвоснабдяването – знания, които се придобиват само в медицинските университети“, споделят водещи експерти.
Пътят към качеството
Обновеният стандарт е огромна крачка напред. Той не само защитава лекарите дерматолози от нелоялна конкуренция, но най-вече гарантира на нас, пациентите, че когато легнем на стола за процедура, срещу нас стои човек, който носи наказателна и професионална отговорност за нашето здраве.
Преди да запишете час, винаги проверявайте:
- Дали обектът е регистриран като лечебно заведение (Медицински център или ДКЦ), в Публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ
- Дали Вашият терапевт е лекар-дерматолог – в регистъра на Българския лекарски съюз
- Изисквайте Вашия екземпляр от информираното съгласие и стикер на използвания продукт.
Снимка: lawnow.org