Какво всъщност е „естетичен лекар“?

Много лекари, предлагащи инвазивни естетични процедури като дермални филъри, инжекции с ботулинов токсин, мезотерапии и мезоконци се представят като естетични лекари или специалисти по естетична медицина. Каква специалност обаче имат тези лекари и как са придобили компетентностите за да извършват такива процедури?

В България няма клинична специалност „естетична медицина“ и това понятие не фигурира в българското законодателство. „Естетична медицина“ е популярно понятие, обобщаващо различни дейности, които са в правомощията на лекари от различни специалности, например: естетичната дерматология е част от дейностите на лекарите дерматолози, естетичната хирургия е част от дейностите на пластичните хирурзи, естетична гинекология е част от дейностите на лекарите гинеколози.

Понастоящем, съгласно българското законодателство, инвазивните естетично-дерматологични дейности (дермални филъри, ботулинов токсин, мезотерапии, мезоконци и др.) могат да бъдат извършвани само от лекари, които имат призната специалност по Кожни болести или Пластично-възстановителна и естетична хирургия.

Законова рамка и легитимност на медицинската дейност

Според действащото българско законодателство и в частност Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, естетичните корекции чрез инжектиране на дермални филъри, ботулинов токсин и мезотерапевтични коктейли са медицински манипулации.

Изисквания за квалификация

Изискването за специализация след завършено образование по медицина има своят смисъл в това, че лекарите трябва да изберат една област на медицината, в която да бъдат специализирани и да задълбочават своите познания. Специализацията се получава след няколко години обучение в акредитирана медицинска и образователна институция. В България такива институции са медицинските университети и университетските болници.

Тъй като естетичната дерматология е част от дейностите на лекарите специалисти по Дерматология и тези по Пластично-възстановителна и естетична хисрургия, единствено те имат право да извършват на инвазивни естетични процедури.

  • Дерматология и венерология: Фокусирана върху микроструктурата на кожата и нейните придатъци (косми, нокти, мастни и потни жлези).
  • Пластично-възстановителна и естетична хирургия: Специализирана в хирургичната и нехирургичната промяна на меките тъкани.

Най-лесната проверка на това дали дадено лице има право да извършва инвазивни естетични процедури може да се направи в регистъра на Българския лекарски съюз (БЛС), където до името на лицето ще видите и неговата специалност.

Всеки лекар в Бъглария е длъжен да членува в БЛС. Ако някое лице не фигурира там, то няма право да работи като лекар в България.

Прилагането на лекарствени продукти (напр. ботулинов токсин) и медицински изделия (напр. дермални филъри) от лица които не са лекари, представлява не само административно нарушение, но и пряка заплаха за здравето на пациентите.

Важно – какво не е легитимна квалификация:

  • Курсовете и продуктовите обучения, организирани от вносителите на дермални филъри и др. изделия НЕ СА квалификационни и сами по себе си не дават право за извършване на инвазивни естетични процедури.
  • Завършено образование и/или специализация в чужбина (напр. често срещаните врач-козметолози с образование, придобито в Русия или Украйна) не дава автоматично право за извършване на естетично-дерматологични процедури. За да може да практикува в България, всеки лекар, завършил в чужбина трябва първо да премине процедура по признаване на дипломата и да стане член на Българския лекарски съюз.
  • Специализация или магистратура по естетична медицина, придобита в чужбина, не дава право за извършване на инвазивни естетични процедури в България. Подобна специалност в България няма, което прави невъзможно признаването й (и практикуването й) в България към настоящия момент.

Кожата е комплексен орган

Кожата е най-големият орган в човешкото тяло, изпълняващ критични бариерни, терморегулаторни и имунни функции. Естетичната интервенция не е просто действие по „попълване“, а инвазивно въздействие върху жива, богато инервирана и васкуларизирана тъкан.

Лекарският подход включва:

Диференциална диагностика: Способност да се разграничи чисто естетичен проблем от подлежащо системно или автоимунно заболяване.

Анатомична прецизност: Дълбоко познаване на лицевата ангиология (разположението на артериите и вените) с цел превенция на съдова оклузия.

Фармакологичен анализ: Преценка на лекарствени взаимодействия и противопоказания при пациенти на специфична терапия.

Изисквания към кабинетите, в които се извършват процедурите

Процедурите трябва да се извършват единствено в обекти, регистрирани по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), например клиника, болница, индивидуална лекарска практика. Проверка на това изискване може да се направи в Публичния регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, както и Регистъра на лечебните заведения за болнична помощ.

Това изискване не е формалност, а гаранция за наличието на:

Асептична среда: Контролирани условия, минимизиращи риска от инфекции.

Реанимационна готовност: Съгласно медицинските стандарти, всеки кабинет трябва да разполага с оборудване и средства за овладяване на спешни състояния (напр. анафилаксия).

Специфични антидоти: Само в лечебно заведение може да се съхранява и прилага адекватно хиалуронидаза при съдова спешност — състояние, което изисква лекарска намеса за предотвратяване на усложнения при инжектирането на дермален филър.

Важно: Извършването на инвазивни естетични процедури от правоспособни лекари в козметични салони и други места, които не са лечебни заведения също е нарушение на закона.

До какво може да доведе неспазването на законовите изисквания

  • Алергични реакции
  • Предотвратими усложнения, причинени от неадекватно инжектиране на дермални филъри или ботулинов токсин
  • Некроза (смърт на тъканта, която е била лишена от кръвоснабдяване)
  • Инфекции
  • Различни системни реакции, включително животозастрашаващи състояния като ботулизъм, сепсис и др.
  • Влошаване на вече съществуващи заболявания и състояния на кожата и на целия организъм

Естетичната медицина е неразделна част от здравеопазването. Изборът на квалифициран лекар-специалист не е въпрос на престиж, а на информирана отговорност към собствената безопасност. Асоциацията призовава пациентите да бъдат критични към избора си на специалист и да изискват легитимация на медицинската квалификация и регистрацията на обекта.

Не забравяйте, че освен права, пациентите имат и задължението за опазване на собственото си здраве.

Снимка: oasisdermatology.com